Geri309, 19/09/2018 - 14:03

1. Лице в лице-събиране на допълнителна информация за БЛ, свързана със заетостта-причината за регистрацията им в БТ, нагласите им за започване на работа, желанието за придобиване на допълнителна квалификация, чрез професинално обучение и др.

2. Лице живеещо в отдалечено населено място - липса на обществен транспорт, липса на работодатели в малките населени места, и не на последно място липсата на образование, или ниско такова.

galiaburgas, 19/09/2018 - 15:20

1. При водене на АТР-та с безработни лица, аз провеждам задълбочен втори разговор (първия ни разговор сме провели вече при запознаването ни и вкл. на лицата в проекта "Готови за работа"), в който задавайки ясни въпроси се опитвам да разбера, те с какви образования са, удовлетворени ли са от работата и опита който са постигнали, благодарение на тези дипломи или биха искали да се пренасочат, с което ги консултирам за взъможностите за вкл. в курсове за професионално обучение и намиране на нови работни възможности.

2. Лица, които вземат участие в търговски дружества, но не извършват дейност...независимо колко години назад (твърдейки често, че дори са забравили, че са открили такова!), да имат право да бъдат вкл. в проект "Готови за работа", чиято основна цел е активиране на неактивни младежи от 15 до 29 г.

  Отдалечеността на ДБТ Бургас за ромското безработно население, живеещо в близките села, е проблем за тяхната първоначална  регистрация и ежемесечни подписи след това при трудовите посредници (дори и когато сме имали съдействие от страна на местните кметове!).

Polina Veleva, 19/09/2018 - 16:15

1. Индивидуален подход – съобразно индивидуалните потребности и възможности.
2. Събиране на информация за клиента-целта на неговото посещение, на какъв етап се намира в процеса на търсене на работа. Анализ на неговите желания и мотивация.
3. Задаване на  допълнителни и уточняващи въпроси.
4. Положително отношение  - заинтересованост и готовност за съдействие.
5. Обратна връзка – обсъждане на възникнали въпроси
6. Конкретизиране на стъпки в индивидуалния план за действие на лицето.

2. Младеж до 29 г. с трайно увреждане, с Висше образование, без опит. Липса на реална самооценка за собствените възможности и трудова реализация.

Neli Stefanova, 19/09/2018 - 16:37

1. Как лично Вие провеждате консултантски разговор с регистрирани безработни лица? (Моля съвсем кратко да опишете Вашия личен опит като дадете пример от практиката си.)

Консултантският разговор, който провеждам с безработни лица винаги е с учтиво отношение. Старая се още при първата среща да спечеля тяхното доверие и винаги да давам точна и ясна информация в процеса на комуникиране. Като цяло срещите и разговорите с безработните лица протичат в сдържан и спокоен тон, използвайки ясни и разбираеми изрази.

П-р: Безработно лице, с местоживеене на село, без образование и липса на трудов стаж – изяснявам каква е причината за регистрацията в ДБТ; обяснявам на достъпен език правата и задълженията на безработното лице.

2. Представете случаи от практиката на Вашето ДБТ, които биха  послужили за решаване на конкретни казуси, свързани с активирането на неактивни лица.

Статут на безработно лице:

Т.Х.   е неактивен младеж на 23 г. На 05.06.2018г. посещава ДБТ с цел регистрация и ползване на услугите предлагани от нас. Има завършено средно образование „Хуманитарен профил“.Не притежава професионална квалификация. Може да работи с компютър и знае малко английски.  Може сам да си изготви автобиография.

Диагностика и анализ:

От проведения разговор с Т.Х.  съобщава, че известно време е работил в Чехия. Работодателят е проявявал физически и психически тормоз над него и другите момчета във фирмата, от това Т.Х. изпада в депресия и панически страх. Били са му отнети личните документи и поради тази причина не е можел да се върне в България. След известно  време с едно момче решават да избягат като открадват документите си и напускат страната. При регистрацията си в Бюрото по труда дойде с майка си. Семейството беше много притеснено от изблиците му на гняв, проявявал е насилие над тях. Това те  отдават на тормоза, който е изживял в Чехия. Имаха още едно  притеснение, че може би е употребявал упойващи вещества – марихуана. След проведени медицински прегледи се установи, че резултатите са отрицателни.

Предприети действия:

 Веднага е започната работа с него по няколко направления – проведени лични разговори за да се установят моментните предпочитания за работа, устройване на първичен пазар на труда и включване в проекти от ОП “РЧР“.Консултиран е за свободните работни места на територията на Бюрото по труда, и след избор от негова страна  беше насочен към първичен пазар по подадена заявка за „оператор, производствена линия“. Т.Х. беше нает на работното място. Всичко вървеше добре, чувстваше се спокоен на новата работа, искаше да се докаже пред работодателя и родителите си.

Резултати:

  При една случайна среща с майката разбрахме, че вече не е на работа и е освободен поради изблици на гняв в колектива. Сега отново е регистриран в Бюрото по труда и му предстой среща с психолог  за изясняване на проблемите.

Антония Трендафилова, 19/09/2018 - 22:20

1.Здравейте! Целта на консултанският разговор е събиране на повече информация с оглед определяне нуждите и проблемите на клиента,на които трябва да се търси решение.Поради тази причина  съм съгласна  със споделеното от моите колеги мнение,че основното при консултанския разговор е индивидуалният подход.Насоката за работа с безработното лице зависи от неговите знания и умения,образование и квалификация,здравословно състояние,професионален опит,семейно положение,активността на клиента и уменията му за търсене на работа,в каква област би искало да се развива лицето и др.Нещото, към което винаги се стремя, е да предразположа клиентите да се чувстават спокойни, да говорят повече,важно за мен е да покажа съпричастност към техните проблеми,да ги изслушвам и да се изразявам ясно и разбираемо.След определяне нуждите на клиента следва да се изяснят и предлаганите услуги.

2.Един от основните проблеми във филиала в град Симитли е това,че голяма част от безработните лица живеят в отдалечени населени места,до които няма обществен транспорт или хората не могат да си позволят (поради финансови причини ) да пътуват всеки ден до работното място и обратно.Поради тази причина при разговор с работодател,стартиращ дейност в Благоевград и искащ съдействие от ДБТ,дадохме съвет да бъде осигурен фирмен транспорт.Работодателят осигури автобус,който минава сутрин по населените места и вечер връща работниците обратно,което се осъществява за негова сметка.

Аз искам да дам пример, който не завърши по най-добрият начин . Става дума за лице с над една година активна регистрация, с видимо нездрав външен вид/бледа, флегматична и несправяща се с елементарни битови задължения/. Посещава Бюрото по труда/с баща си/ само за да получава помощи полагащи се от Агенция Социално подпомогане. Според бащата сред някаква случка на морето преди години, лицето се прибира преждевременно и има агресивно поведение. След време се успокоява и отива в другата крайност, но вече има видими психични проблеми. Според мен лицето трябва да мине през комисия на ТЕЛК. Разговарях с председателя на Телковата комисия в града, за да разбера какви документи са необходими. Заведох лицето до НАП, за да проверим дали е осигурено. Оказва се, че няма за последните 3 години осигуровки. След разговор с родителите решихме, че братът, който работи в чужбина ще изпрати нужните средства за да се платят осигуровните. След като и това стана....ударихме на камък! Лицето не пожела да лежи за известен период в специализина болница, за да се установи здравния и статус. И там нещата спряха. Та, не винаги сме способни да доведем нещата до добър край, въпреки желанието да помогнем.