Здрав, средностатистически човек съм, на 35 години. Имам добро образование и, за щастие, повече от десет години съм на постоянна работа. Вече дори не си спомням как попаднах на нея, но от дълго време и не се замислям за това защо точно там работя и си изкарвам прехраната именно с тази професия.

Приятелите ми смениха поне по три работни места в последните години и определено растат в кариерата, а аз съм се „утвърдил“ като ценен кадър и вероятно затова и не се решават да ме поощрят с повишаване на заплатата или пък в длъжност вече над шест години.

Не се оплаквам, но вече усещам, че не ми се ходи на тази работа. Не мога и да си позволя в тази несигурна работна среда да напусна, преди да си намеря нова работа. Сигурен съм, че тя някъде ме чака и аз ще съм много по-доволен от себе си, когато започна да се занимавам с нея.

Поразтърсих се в сайтовете за работа, повикаха ме на интервюта, но все нещо не им допадах, за да ме одобрят. В началото смятах, че всички компании са едни и същи: обявяват фиктивни конкурси за набор на нови служители, а всъщност всичко е предначертано и предварително „човекът“ е назначен. Постепенно здравият разум „ме настигна“ и осъзнах, че най-вероятно на мен нещо не ми достига... И затова реших – ще се уча на нови неща: ще запиша езиков курс, ще развия хобито си, ще потърся ново поприще, като се преквалифицирам в нова професия.

Великият римски оратор Цицерон много отдавна е прозрял, че има повече хора, облагородени от ученето, отколкото от природата. Аз вече се убедих в това. След като завърших професионален курс в професия, коренно различна от тази, която упражнявах до момента, се явих на две интервюта и съм одобрен и на двете места. Сега аз избирам – къде да работя и как да управлявам желанията си. Оказа се, че ученето и обучението, дори и на 35 години, носят само позитиви. Пожелавам го на всички!