Всяка дейност се извършва с конкретна цел, която определя (оправдава) средствата.
Мотивацията е целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати.
Човек се учи, за да използва наученото в своя житейски път. Всеки ходи на работа, за да получава заплащане, с което да осигури стандарт на живот.
За едни хора мотивацията се изразява в обличане на маркови дрехи, притежаване на скъпи вещи, за други мотивацията е осигуряване на филия хляб за деня. Всичко е преходно и е въпрос на стандарт. Но как този стандарт се видоизменя и защо за един миг в живота целите оправдават средставата, а в следващия се съмняваме в това...
Мотивацията на зависимите (наркомани) е да намерят на всяка цена необходимият им наркотик, за да се почувстват по-добре. Това е моментно усещане, което всички знаят, че има срок на действие, т.е. усещането за постигане на цел е много краткотрайно условие и въпреки това целеустремеността за набавянето на съответния наркотик е много праволинейна. Мотивация ли е да се чувстваш добре за един миг и да знаеш, че това те убива?!
Всъщност мотивацията е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.
Извода е, че всеки може да избере за какво, как и колко да бъде мотивиран. Дори самата мотивация е въпрос на избор, стига човек да е сигурен в своя възход....
Коментари
Зная какво искам, но не зная как да го постигна
Nov Nov, 14/07/2016 - 11:43
Има хора, които не правят нищо специално, а сякаш цялата Вселена „е с тях“ и всяко начинание им носи успех. Други полагат неимоверни усилия, а все са последни в списъка или на края на опашката за хубавите неща в живота.
Ще кажете, че това е съдба. Но ако хората от първата група са галениците на съдбата, то такива, като мен, представители на останалата част, отказваме да я приемем и търсим пътища положените усилия за по-добър живот, по-хубаво място в офиса, по-добра работа или по-успешен старт на деня, да се увенчаят с успех. Все някога слънцето ще огрее и за нас... Но какво трябва да се случи, за да се пренаредят нещата? Нека да подчертая, че като казвам „пренареждане“ нямам предвид да се вземе от едните, за да се даде на другите, за да има равновесие в природата.
И тук вече идва мястото на мотивацията. Нея я има, аз знам какво искам да постигна, т.е. мотивиран съм. Но явно е необходим инструмент, с който мотивацията да ми помогне за постигане на това, което искам да съм. Ако някой може да даде за пример такъв инструмент или някаква техника, чрез която ефективно да работя за постигане на целите си, нека я сподели.
Сигурен съм, че не само аз съм с такъв проблем. А това наистина е проблем. В даден момент, когато човек прави всичко по силите си, за постигане на целта, а тя все повече се отдалечава, мотивацията започва да губи своята стойност и се измества от демотивацията. А тя сякаш е по-силна. Ето този момент трябва да се овладее, но с какъв подход?! Ще бъде добре ако някой има опит и вече се е „преборил“ с този проблем, да сподели. Със сигурност ще въздейства мотивиращо!