1. Стрес на работното място е всеки вид промяна която причинява физическо или емоционално напрежение. Проблеми свързани с адаптацията в работна атмосфера.
2. Лошо планиране, организиране и управление на труда.
Лоши социални условия на работното място.
Прекомерно работно натоварване.
Неефективна комуникация, липса на подкрепа от колегите или ръководството.
Лошо управлявани организационни промени.
3. Създаване на баланс между личния и професионалния живот. Свободно време за презареждане и завръщане към нормалното функциониране.

1. Стресът на работното място се предизвиква предимно от влошени взаимоотношения от една страна между колеги и от друга с външни посетители. Стресът може да доведе до здравословни проблеми - повишено кръвно налягане, сърцебиене, изпотяване и други.
2. При нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, когато се налага да им се съставят актове за нарушенията, някои от тях стават агресивни и се опитват да се измъкнат като вдигат скандали или като се укриват.
3. Понякога се налага да вземам успокоителни лекарства.

1. Стресът на работното място се провокира от неравномерно/несъобразено разпределение и поставяне на задачи; от липсата на екипност, от неразбирането на смисъла на понятието "екип"; от неадекватно назначени хора - големи разлики в способностите и уменията, в трудовите навици и чувството за отговорност.
2. Най-същественият фактор, който създава стрес на работното място, е липсата на отговорно поведение спрямо задълженията и нежелание да се поеме отговорност. Лошото управление също е голяма предпоставка.
3. Семейство, спорт, разнообразие.
П.Р. Някои администрации, според мен, в това число и нашата, се нуждаят от преразпределение на позиции и длъжности, от актуализиране на изискванията за ниво на образование и умения, за преодоляване не само на стреса, но най-вече за повишаване на ефективността и оптимизиране на работния процес.

Споделените мнения и коментари са много интересни. Те изразяват добри познания за стреса на работното и различни начини за неговото преодоляване. В отговорите много правилно се посочва, че той е свързан с промени, които предизвикват физическо и/или психическо напрежение, неспособност за адаптация към промените, чувството за неспособност за справяне с предявените изисквания. Тези разбирания се доближават до едни от най-често цитираните дефиниции за стреса.
 Неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване (Ханс Селие).
 Смущаване на соматичната хомеостаза от външни заплахи, които провокират мобилизация на телесните ресурси с цел да се преборят с обстоятелствата (Уолтър Кенън).
 Всеки случай, при който външните и вътрешните изисквания „надскачат” способността на индивида да се адаптира и справи като по този начин нарушават неговото психическо благополучие (Ричард Лазарус).
 Физиологична или психична реакция на възприета заплаха от средата (Сиймън & Кенрик).
Характерните особености на стреса са 1) непредвидимост, 2) непредсказуемост, 3) чувство за липса на контрол и 4) несигурност. Неконтролируемите събития са особено стресогенни. Новостта е другата характеристика на стреса, тъй като личността трябва да се адаптира към новата ситуация, а това е допълнителен разход на психична енергия. Освен че води до психични нарушения чрез изразходването на психични сили и енергия, стресът взема и физически жертви. Някои болести, включително повишеното кръвно налягане и язвата в стомаха, са пряко свързани с него.
Според Х. Селие, стресът не е:
- просто нервно напрежение
- нещо което трябва да се избягва. Ние не можем да избягаме от него. Дори в състояние на покой, по време на сън, мозъкът продължава да работи, а сърцето – да изтласква кръвта.
Според Х. Селие, пълната липса на стрес означава смърт. Най-ниското ниво на стреса е през периодите на равнодушие, но то никога не спада до нула (това би било равносилно на смърт). Пълната липса на стрес е като правата линия при кардиограмата на сърцето, означаваща, че човекът вече не е сред живите. От друга страна, пиковете и падовете при кардиограмата показват, че сърцето работи и че човекът е жив. Способността да се изпитва стрес и преживяването на пикове и падове са неизбежна част от живота. Силният пък или хроничният стрес изискват вече допълнителни умения и стратегии за справяне. В противен случай прекомерният стрес може да доведе до отклонения от нормалния житейски „ритъм“ с патологични последствия за физическото и психично здраве на човека.
Характерните особености на стресовите събития са:
- Непредвидимост, непредсказуемост.
- Чувство за липса на контрол
- Несигурност.
Неконтролируемите събития са особено стресогенни.
Стресът на работното място е емоционална, когнитивна, поведенческа и физиологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата. Тази реакция засяга целия организъм и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.
Участниците в анкетата като най-съществени фактори, които предизвикват стрес на работното място посочват: недоброто планиране, организиране и управление на трудовия процес; лошите социални условия на работното място; интензивното и голямо работно натоварване; неефективната комуникация и липсата на подкрепа от колегите или ръководството; некомпетентно провеждани организационни промени; нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, невъзможност за реализация на актуални стремежи; липсата на отговорно поведение спрямо задълженията и нежелание да се поеме отговорност; влияние на политически и икономически фактори; въздействия на извънредни обстоятелства и др.
Посочени са различни начини за предпазване и преодоляване на негативния стрес: създаване на баланс между личния и професионалния живот; здравословно хранене; пълноценен сън; четене на книги; посещения на концерти и др. културни мероприятия; шопинг; водни процедури; отделяне на достатъчно време за презареждане и завръщане към нормалното функциониране на работното място чрез разговори с приятели, членове на семейството, физически упражнения, екскурзии, извършване на разнообразни дейности различни от професионалните; оптимизиране на работния процес; участие в курсове за повишаване на квалификацията; лекарства; делегиране на пълномощия и др.
Заключение:
Участниците в анкетата разкриват много добра компетентност и интерес към поставените въпроси. Те поставят за обсъждане въпроси, които са с голяма практико-приложна значимост.