добро поведение да бъдем любезни да не обиждаме да носим отговорност за думите които козваме да пишем правилно да споделяме знания с приятели да не вярваме на всичко което четеме да пазим собствените си пароли да внимаваме с лични данни да внимаваме с кой общуваме в интернет или онлине да сме културни образовани също така лицемерие злопотреба е нарушение на етикета да не се клюкарства да държиш добър тон на колеги или приятели Комуникирането е необходимо да се разбере характера на всеки един от нас не трябва да бъдеме прекалено активни не е добре да се шегуваме за някои неща

Все повече работната, бизнс и социална среди изискват компютърна грамотност и компютърни умения за да може видовте модерни напоследък комуникации да бъдат
осъществявани по-бързо и лесно,а и от голямо значение е да се използват правилно и със пълният им потенциал.
Думи като имейл,ел.поща,облак,сървър,чат,видео-чат,конферентна връзка и др.
както и платформи като Instagram,Facebook,Google,Viber,Messenger … присъстват все повече в работния ни ден и в личния ни живот, за добро или лошо – това е друга тема.
Беше въпрос на време в тези “електрони и виртуални пространства” да се самосъздаде
и хигиена от формални и не-формални правила на общуване, което бе наложено от все по доближаващият се до модел на реалното общуване и разговори с хора които са физически пред нас.

И под хигиена на общуване - имам предвид точно същите неща с които трябва да се съобразяваме, да правим или не правим когато общуваме с някого във всичките видове виртуални платформи или възможности за комуникация, различни от познатите ни до сега.
Ето и накратко някои от тях ;
официална форма на обръщане, поздрави и пожелания,изчакване на събеседника да отговори,не използването на обидни думи, не използването на caps и писането с големи букви,използването по-често на думи като – благодаря,моля,извинявай,
добър ден,довиждане и т.н.
И така година след година добре познатите ни форми на социални и бизнес контакти, малко,по малко бяха изместени или заместени от виртуалните такива.
Причините за това са много – по-бързо,по-лесно,спестява време,не попадаш в задръствания само за да присъстваш на определена среща, имаш повече време да свършиш и други неща в сферата в която работиш.
И на хората започна да им допада все повече ... за жалост, но това е мое мнение !

Като всяко ново и инувативно нещо, разбира се то води след себе си и негативни последствия за обществото, социалните групи и в часност за всеки един от нас.
За мен лично последствията и негативите от това са следните ;
Загубата на личния контакт, писането на латиница масово от всички възрасти, хората придобиват фалшива увереност когато не гледат някой в очите , хората все повече започнаха да бъдат хора във виртуалният живот и все по-малко в реалният, фалшивите самоличности, фалшивите представи,откъсване на вниманието от събеседника, заради различните мобилни устройства които ползва всеки,липсата на теми за разговор, когато попадаш в обща компания навън, агресията в чат-групите породена от липса на знания или аргументи,борбата за харесване на снимки, видеа или “сторита” ...
Темата тук също е много дълга и доста по задълбочена !!!

Йордан Петров

Ако започнем да разгледаме и двете нещата. Първо е необходимо да се разгледа кулурата и възпитанието на всеки индивид, без значение е дали се намираме в реалния или дигиталния свят, като това е основата.

Бих се позовала и на това до колко отделния индивид желае да се развива, като разглежда всички гледни точни по дадена тема и е готов да бъде толератен спрямо мнението на другите, въпреки че не коренспондира с негово.

Както в реалния, така и в дигиталния спор се може да се достигне до нападения и обиди на човекът, чийето мнението не съвпада. И това да преразне в друг вид злоупотеба.

Също така както в реалния свят се казва „по дрехите посрещат, по ума изпращат“, така и в дигиталния – ще се посрещнат по името, а в очите на другите не бихме изглеждали сериозно, ако то не кореспондира с дадената област.

В предходните редово описах няколко прилики. А това, което бих подкрепила е свързано, че е необходимо да има правила и граници, без значение дали се намираме в реални и дигиталния свят.