Обещаното продължение от предишната статия, отново в авторство на г-жа Яна Пенкова:

Един от елементите на промените в труда е навлизането в условията на ерата на Индустрията. Индустрията се счита за гръбнак на икономиката и в нея има специални ефекти, които не се наблюдават в останалите сектори. На първо място, в индустрията, по-конкретно преработващата такава, са най-силно изразени възможностите за възползване от икономия на мащаба. На второ място, там са най-силно изразени правите и обратни връзки с останалите сектори в икономиката. Там е съсредоточен и технологичният напредък, който освен, че създава нови работни места, също така и отнема такива. Промените в резултат на навлизане на обществото в нов етап на демографския преход /намаляване на раждаемостта и намаляване на смъртността/ водят до намаляването и застаряването на икономически актвиното население в световен мащаб. В тази връзка, повишаването на заетостта се предполага, че може да бъде постигнато чрез увеличаване участието на пазара на труда на младите хора, жените и възрастните, посредством гъвкаво работно време. Така популярност намира все-повече моделът с работа на определен брой часове, а не стандартния 8 часов работен ден.

Промените в икономиката от индустриалната революция до днес променят освен времето и естеството на труда. Все повече нараства поляризацията между квалифицирания и неквалифицирания труд. За да може чрез трудът да се постигне социална реализация на личността, все повече е  необходимо по-високо образование. Но при застаряващата част от населението, това е процес, който вече е приключил. За това е много важно оставащата част от работоспособното население да се преквалифицира и да получи нови възможности за реализация. В този смисъл ученето през целия живот е основен фактор за постигане на дългосрочна възможност за заетост. Така се създава взаимна връзка между отделната личност, работодателя и икономиката. В такъв случай се предполага, че отговорността за учене през целия живот е и на трите страни. Промените в демографската система на света ще засили неминуемо тенденцията към изграждането на общество на услугите. Броят и качеството на работните места, създавани от икономическия потенциал на хората, ще зависят до голяма степен и от това по какъв начин ще се прокламират активните политики на услугите. Бъдещето на труда е обширна тема, която би могла да включва освен демографските промени в света, така също и навлизането на цифровизацията, епидмиологичните обстановки през последните години и др. Но отбелязвайки демографските промени, може да се обобщи, че сме на прага на проблем, който трябва да бъде приоритетно разгледан от всички ръководни структури. Необходимо е справяне с тази криза, за да може да се тръгне по нов, успешен и плодотворен път за реализиране на трудовата сила, нейното развитие и правилно позициониране на пазара на труда.