Едва ли има преподавател в Центъра, който да не е наясно предимствата на обучението чрез взаимодействие, за ценността на дискусиите и груповата работа при обучението на възрастни, за трайността и важността на знанието, придобито чрез собствените усилия на обучаемите, а не чрез монотонно изложение от страна на преподавателя. Последователното разработване на подобни методи в обучението на възрастни, адаптирани към спецификата на обучаемите в Центъра, е приоритет на методическия екип на ЦРЧРРИ.

През миналата 2020 г. в Клуба на лектора беше проведена дискусия на тема „Учене чрез сътрудничество и съвместно обучение“, която  беше продължена в темата „Съвместно обучение в електронна среда“, а в януарския брой на месечния бюлетин на Центъра бяха разгледани съвременните методи на обучение, прилагани в работата по проект „Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера“.

В настоящия блог запис обаче решихме да се върнем назад във времето и да потърсим произхода на тези идеи назад във времето и независимо, че едва ли източникът им може да бъде еднозначно установен, съществена роля при оформянето на ученето чрез сътрудничество, изиграва името на Лев Воготски, един от най-известните руски психолози.

Лев Виготски (1896 - 1934) е бащата на социалното обучение. Евреин по произход и без специализирано образование в областта на психологията, той създава своята теория, според която ученето е преди всичко социокултурен процес, за който обществото и родителите имат водеща роля. Всеки има право за учи и може да постигне значителни успехи, независимо от вродените си заложби.

Работата на Виготски е изключително важна в редица отношения. Според него преподавателите трябва да оценят способността на ученика да решава проблеми, а не придобиването на знания – нещо, което е от особена важност при обучението на възрастни и умение, което е от изключителна ценност в променящия се свят, в който живеем. Идеята за съвместно обучение има много общо с идеята на Виготси за „зоната на проксимално развитие“, която разглежда какво може да направи ученик, ако е подпомаган/ръководен от връстници или възрастни.

Според него ученето има социален характер. Тези, които развиват добри социални умения, стават много успешни в живота, тъй като имат способността да се справят с хората и да имат по -високо EQ. Използвайки различни източници, независимо дали става въпрос за книги, дискусии, технологии или проекти, ние изучаваме и развиваме нови идеи. Ако се управлява правилно, сътрудничеството между обучаемите е мощен инструмент, който може да позволи на преподавателите да използват нови идеи и информация; то е предизвикателство, създава повишена увереност и самочувствие, както и укрепва на социалните умения. Накратко, сътрудничеството е критично умение за живота – и то с все по-голяма сила в динамично променящия се свят, в който живеем.

През последните години, както вече сме дискутирали в Клуба на лектора, ролята на социалното взаимодействие в обучението на възрастни е особено важна. Много платформи за обучение са включили възможности, които да позволят съвместно обучение. Това в пълна сила важи и за платформите, които използваме в ЦРЧРРИ. Това е и нашата възможност да продължим социалното взаимодействие в процеса на обучение и в моменти на принудително налагане на социална дистанция с оглед на пандемията, свързана с разпространението на COVID-19. Въпреки това обаче, несъмнени са предимствата на комуникацията и груповата работа лице в лице в класната стая, така че обучаемите да не губят възможността за лично взаимодействие.

Признаването на уникалния принос на всеки човек и признаването на важността на участието на всеки курсист, не могат да не насърчат уменията за критично мислене и по-голяма съпричастност. Съвместното обучение превръща залата за обучение в лаборатория за емпатично изразяване и която от своя страна обогатява образователния процес и обучаемите на много различни нива. Това със сигурност подобрява социалните им умения и повишава шансовете за успешна реализация на пазара на труда.

По-долу ще предоставя някои препоръки, които биха подпомогнали практически лекторите на ЦРЧРРИ при прилагането на метода на съвместното учене:

Установяване на групови цели - с други думи създайте критерии за успех с вашия клас. Тук трябва да се има предвид размера на групите с оглед на целта, която искаме да постигнем.

Установяване на групови роли - по този начин се подчертава ефектът на мозайката – всеки има  различна роля, но всяка роля е жизненоважна за цялостния успех.

Изграждане на доверие и насърчаване на отворената комуникация.

Записване на напредъка. Попитайте всяка група какво „знаят“ в началото на темата и се върнете към нея отново в края. Попитайте ги „Какво знаете сега“? Ще бъдете изумени от напредъка, постигнат в групите, ако се управлява правилно.

Фокусиране върху подобряване на уменията за решаване на проблеми и критично мислене. Използвайте „Три преди мен“. Трите са „собствения мозък, партньор, книга“ След това идва лекторът.

Групово разнообразие- поддържайки групите възможно най-разнообразни, ще откриете, че всеки ученик ще се възползва от динамиката. Това осигурява набор от таланти, може да се възползвате от различни стилове на обучение, гледна точка на пола, опит, култури и опит.

Равното разпределение на участниците по пол подпомага успешната работа.

Лекторът е фасилитатор.

Използвайте технологите, въпреки че това не винаги е необходимо.

Насърчавайте и повишавайте „уменията за слушане“.

Съвместното обучение е положителна, приобщаваща и мощна стратегия за обучение, която ангажира обучаемите и е оказала значително въздействие върху успехите им впоследствие. Именно затова насърчаваме нашите лектори да го прилагат на практика, което ще им позволи да бъдат максимално практически полезни за своите курсисти.